Борис Закович Какой судьбый избрали мы дорогу Какв

Красимир Георгиев
„КАКОЙ СУДЬБЫЙ ИЗБРАЛИ МЫ ДОРОГУ...”
Борис Григорьевич Закович (1907-1995 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАКВА СЪДБА ЗА ПЪТЯ НИ ИЗБРАХМЕ

Каква съдба за пътя ни избрахме?
О, никаква! Така си остаряхме,
работехме (труда си всеки взел)
и молехме се Богу безкрилато,
и чакахме в живота светлината,
любов, ваканция, чаровно лято
с Маруся, с Ана, с Вера... До предел –
вовек в земята глинеста парцел.


Ударения
КАКВА СЪДБА ЗА ПЪТЯ НИ ИЗБРАХМЕ

Каква́ съдба́ за пъ́тя ни избра́хме?
О, ни́каква! Така́ си остаря́хме,
рабо́техме (труда́ си все́ки взе́л)
и мо́лехме се Бо́гу безкрила́то,
и ча́кахме в живо́та светлина́та,
любо́в, вака́нция, чаро́вно ля́то
с Мару́ся, с А́на, с Ве́ра... До преде́л –
вове́к в земя́та гли́неста парце́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Борис Закович
КАКОЙ СУДЬБЫЙ ИЗБРАЛИ МЫ ДОРОГУ...

Какой судьбы избрали мы дорогу?
Да никакой! Старели понемногу.
Работали (иначе не могли),
Порой молились Богу без ответа
И ждали, ждали радости и света,
Любви, каникул, солнечного лета
С Марусей, с Анной, с Верой... и легли
В участок тесный глинистой земли.




---------------
Руският поет Борис Закович (Борис Григорьевич Закович) е роден на 8/20 ноември 1907 г. в Москва. През 1920 г. семейството му емигрира в Латвия, а от 1923 г. живее във Франция. Първите му поетични публикации са от 1930 г. Член е на литературните кръгове „Кочевье” (1929-1931 г.) и „Зеленая лампа” (1932 г.), на Съюза на младите поети и писатели (1931-1938 г.) и на Обединението на руските писатели във Франция (1945 г.), взима активно участие в литературния живот на руската общност, публикува активно в емигрантски списания като „Числа”, „Круг”, „Сборник стихов”, „Русские записки”, „Журнал содружества” и в антологии на чуждестранната руска поезия като „Якорь” (1936 г.), „Эстафета” (1948 г.), „На Западе” (1953 г.), „Встреча” (1990 г.) и др. Главен редактор е на в. „Руский патриот” (1944-1945 г.), издател и редактор е на поетичния сборник „Встреча” (1945 г.). Автор е на стихосбирката „Дождь идет над Сеной” (1984 г.). Умира през 1995 г. в Париж.